Празници на доминиканската литература в България среща български и доминикански писатели от днес до 6 октомври в София. Програмата, участниците и гостите на събитието бяха представени днес в столицата.

Организатори на събитието са Българският културен център в София със съдействието на Институт „Сервантес“, катедрата по „Испанистика“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (СУ) и испанисти от Нов български университет (НБУ).

Откриването на празниците ще се състои тази вечер в пространството на Българския културен център. „Ще представим и една фотоизложба на Мануел Либре Отеро. В залата са поканени около 50-60 души, основно писатели, преводачи и литературни критици. Ще прочетем стихове и белетристика от нашите гости, очаква ни една приятна литературна вечер“, съобщи Христо Славов, управител на Българския културен

Ърнест Хемингуей прекарва 30-те години на миналия век на остров Кий Уест в американския щат Флорида, и повече от шест десетилетия след кончината му почитатели, изследователи и роднини продължават да се събират в островния град, за да почетат творчеството и изпълненият с приключения живот на писателя, съобщи Асошиейтед прес.

Дните на Хемингуей се организират за пръв път през 1981 г. с конкурс за разказ и състезание за най-близка физическа прилика с писателя. Тазгодишните празненства приключват днес, в деня на 125-ата годишнина на Хемингуей, роден на 21 юли 1899 г.

Като автор на романи, разкази, а също и журналист, мястото на Хемингуей в пантеона на американската литература е неоспоримо, а наследството му е проникнало в културата и облика на Кий Уест.

Правнукът на писателя - Стивън Хемингуей Адамс, е роден близо три десетилетия след кончината на Хемингуей. Адамс

Читалището в Димово обяви набирането на стихотворения за поетичния конкурс „Доброглед“.

Това е неговото 15-о издание и се организира съвместно с общината, каза секретарят на местното читалище „Паисий Хилендарски – 1927“ Миглена Веселинова.

Право на участие имат автори от цялата страна с едно непубликувано стихотворение без ограничение на тематиката. Творбите трябва да се изпратят не по-късно от 30 септември, добави Веселинова. И уточни, че е осигурен награден фонд за първа, втора и трета награда, както и за отличени произведения.

Конкурсът се организира по повод годишнина на читалището и във връзка с Деня на народните будители- 1 ноември.

На 19 октомври е предвиден общ рецитал на наградените и присъстващи участници. Всеки, които е изпратил свое произведение, ще получи грамота за участие и алманах с конкурсните творби, отбел

Актрисата Роза Николова представи книгата си „Смъртта на времето“ в зала „Борис Христов“ на Централния военен клуб в столицата. Тя прочете откъси от изданието, с които разясни на гостите на премиерата в сряда вечерта, че „смъртта на времето всъщност утвърждава безсмъртието“.

"Не вярвам в линейното време. Време няма – днес, вчера и утре са на едно място", каза още авторката.

Това е втората книга на Роза Николова. Редактор на „Смъртта на времето“ е Венета Дякова, журналист. Художник на картините, включени в изданието, е Диляна Николова. Те "изобразяват целия мой свят", каза Роза Николова за илюстрациите.

Диляна Николова разказа за изданието. "Книгата е организирана като музикално произведение, няма дидактически, поучителни или предварително помислени от автора идеи. Състои се от отделни, на пръв поглед несвързани фрагменти, под формата на спомен. Има изповедално

Романът ,,Дъжд“ на Кармен Мишу ще има представяния в Пловдив – на 29 септември, Русе – на 1 ноември, и в Стара Загора – на 28 септември, съобщават издателите от „Жанет 45“.

Дъжд не е роман за Освобождението, нито за патриотизма, свързан с тази епоха. Разказана е историята на един обикновения човек, докоснат от свещената идея на свободата. Разказан е неговия житейски път, любовта и омразата му. Едно бедно и осиротяло селско момче е приютено от заможен и известен майстор на аби, който му дава подслон и го научава на занаят. Съдбата се разпорежда така, че главният герой се запознава и сприятелява с хора, оставили своите имена като участници в Априлското въстание (1876), по-късно – в бунта на офицерите русофили в Русчук (1887). Христо се о